Писмо од Елена Вапцарова-1968

Сакам да го споделам со читателите на весникот моето искрена огорченост од некои писатели-журналисти на Скопје. Одамна се вознемирувам, но во името на добрососедските односи молчев.
Пред повеќе години во Варшава се прегрнавме со мајката на Зоја и Шура Космодемјанскаја и си дадовме ветување, дека ќе бидеме во првите редици на борбата за мир, за да нема други како нас, и затоа мочев, а сега ќе извикам цел свет да ме чуе: Родината на Вапцаров е Бугарија, во која тој работи и умре.
Кога излезе тоа глупавото известие, дека ги превеле стиховите на Вапцаров на неговиот мајчин јазик, бев во чудење. Дали има во историјата таков поет, кој пишувал свои стихови на туѓ јазик и потоа туѓите луѓе да му ги преведуваат на неговиот мајчин јазик!
Тоа го пишувам јас, мајката на поетот, со својата немоќна рака.
Елена Вапцарова

Цитати од проф. д-р Димитар Димитров

"...Да, најголемо зло за Македонците беше - што беа Бугари, а што Европа, преку Грција и Србија, не им дозволи да подолжат да бидат. Да пркост? Да се предадат? Од Груев до Мисирков, од Христо Узунов до Стојан Мишев, од Шарло и Центо до Колишевски и Глигоров, крвари драма, се черечи еден народ. Како да побегнеш од злото, кое го претставува твоето совствено битие, ти самиот? Ние македонската нација, сума и актуелен чин од таа драма, немаме причини да се срамиме од себе од дванаесетвековната етнобиографија под 'номинална ознака' Бугари. Срамот и припаѓа на Европа, во прв ред на Русија, Англија, Франција, Австро-Унгарија; на Грција и на Србија, за тоа што еден народ, кој се одржал половина милениум под турско политичко ропство и уште толку и повеќе под грчка духовна доминација, го раскасапија поради сопствени егоистични стратегии, на дел од него инектирајќи му го грчкиот и српскиот шовинизам, 'воспитувајќи' го да си го замрзи името и родот..."
„Зошто Србите и Грците имале потреба од насилство (во спроведување на асимилацијата - н.з.), а Бугарите немале таква потреба? Ако бугаризацијата ја правела релна културната сродност меѓу Бугарите и македонското население/македонските Словени тогаш каква смисла може да има синтагмата 'опасност од бугаризација', а исто така и самиот поим 'бугаризација'? Тоа е рамно на позлатување на златото."
„Општо прифатено е, има сила на конвенција, плодот на таа акултурација, да го носи името Бугари. Од таа конвенција отстапуваат само научници политичари товарени со грчка/српска нечиста совест.“

ПЪРВА ГРАМОТА НА ИМПЕРАТОР ВАСИЛИЙ ІІ ЗА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ 1019Г.

Грамотата на Василий ІІ е публикувана от Иван Снегаров – История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.1, стр. 55-59.
Много и големи са добрините, с които човеколюбивия Бог е дарявал през различни времена нашето царство; има обаче една, която надминава всички други, тя е – присъединяването на българската държава към ромейската под един ярем. Следствие на това ние утвърдихме благочестивейшия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява съответните дела на архиепископията. И понеже той поиска да му се определят писмено клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на тия на подчинените му епископи, дадохме му тая царска грамота, с която заповядваме:
Самият архиепископ да има в градовете (крепостите) на своята епархия, т. е. в Охрид, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископът пък на Костур да има в градовете на своята епархия, т. е. в Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса, и Мор 40 клирици и 30 парици. Ако и по-рано той да е имал и повече може би, но ние не искахме, неговите клирици и парици да надминават по число ония на архиепископа.
И епископът на Главеница заповядваме да има в самата Главеница и в Канина и Неаниска 40 клирици и 30 парици.
И епископът на Мъглен да има в самия Мъглен и Просек и Морихово, и Сетина, и Острово, и Заодрия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Битоля да има в Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Струмица да има в самата Струмица, и Радовищ, и Конче 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Морозвизд да има в самия Морозвизд, и в Козякъ, и в Славище, Злетово, Луковица, Пиянец, и Малешово 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбужд да има в самия Велбужд и Сотеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сотеска и Разлог 15 клирици и 15 парици.
И епископът в Триядица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триядица и в Перник, и Суково, и Знеполе (или Звонци ?) 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Ниш да има в самия Ниш и в Мокро, Компл, Топлица и Свърлиг 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница (Браничево) да има въ Браница, в Морависк, и Смедерево, и Гро…, Висьск, Сталач, и Бродарьск 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград да има в самия Белград, и в Градец, Омц, и Главентин, и в Бяла Църква 40 клирици и 40 парици,
И епископът на Срем заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Скопие да има в самото Скопие, и във Виници, Премор, и Луково, и Принип 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Призрен да има в самия Призрен и в Хвосно, Лесковец, и Брат… 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Липлян да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Сервия заповядваме да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.
Всички тези клирици да са свободни от икомодий и други повинности, както се освобождаваха и при Самуил. Поради това и за сведение на императорите, които ще царуват след нас, дадохме тая грамота на архиепископа, като я подпечатихме с нашия царски моливдовул.

ВТОРА ГРАМОТА НА ИМПЕРАТОР ВАСИЛИЙ ІІ ЗА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ 1020Г.

Иван Снегаров – История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.1, стр. 55-59,
Тъй като след издаването на тая първа грамота за обсега на всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България поиска от царство ни да се направи и друга грамота за останалите негови епископства, неизброени в първата грамота, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ми не желае да допусне никого от тези митрополити или от техните люде ни крачка навътре в границите на българската област, то постановихме, щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, които при цар Петър и Самуил се притежаваха и владееха от тогавашните архиепископи, и всички други градове, защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишно търпение и с божия помощ, тая страна ни се подари от Бога, чиято благост явно ни помагаше, та да се съедини под един ярем разделеното, без да нарушат границите и наредбите, добре установени от царуващите преди нас. Защото, ако и да станахме господар на тая страна, запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и грамоти. Също и сегашният архиепископ на България постановяваме да има толкова епархия, колкото е била при цар Петър и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха изброени в първата грамота, но и тия, които, които са били пропуснати и неизредени там и които в тая грамота се обявяват и поименно излагат. И на тези (епископства), както и на останалите подаряваме клирици и парици, т.е. заповядваме, щото епископът на Дръстър (Силистра) да има в градовете на своята епархия и в другите нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая епархия е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите преминаваха от едно място на друго, един в Триядица (София), друг във Воден и Мъглен, и сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, затова (заповядваме) самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ.
Заповядваме епископът на Видин да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полезна и предана, като ми отвори пътищата си за страната, та и трябваше тя във всеки случай да бъде възвисена над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над епархията на архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме тия последните, които са 70, с още 10 души.
И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархии 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А на митрополита на Дирахий (Драч) заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не пристъпва в епископиите на България, той като тях ги утвърдихме за aрхиепископа на България, който ги е имал още от старо време и властта му е била установена от старите (царе). Защото ние не разваляме нищо от това, което е било отредено за архиепископията на България, но ако и нещо затъмнено, ние го разясняваме и установяваме с тая си грамота, за да се пазят ненарушени и непокътнати всички правдини, които принадлежат от старо време на архиепископията. И нито сам митрополитът, нито други в българските епископства да не се разправят, а да се задоволяват с това, що е тяхно, удостоверено от старо време, и винаги неизменно да пребивават при своята си власт.
Заповядваме епископът на Адрианопол (Дринопол) да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът (името е пропуснато в гръцкия текст, според Гелцер е бил епископа на Велас, Дрипуполско) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Ботрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Козил заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Риги (Роги?) за има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.
И постановихме, светейшият архиепископ на България да притежава не само изложените по име епископства, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и са пропуснати поради забравяне, заповядваме и тях да владее и управлява. Също и всички други градове, които не са споменати в грамотите на царство ми, да ги владее същия светейши архиепископ и да събира от всички тях законния данък, както и от власите по цяла България, и от турките около Вардар, доколкото ги има в българските предели.
И всички стратези в България и останалите чиновници и архонти да почитат високо и да слушат думата и наставленията на архиепископа и да не се бъркат в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каква да е друга църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито да пречат на подчинените му боголюбиви епископи, за да не би такива да понесат голямото и безмилостно наказание на царство ми.
Поради това и за сведение на царете след нас, ние направихме тази грамота и я дадохме на светейшия архиепископ.

Бугарско мастило за новата енциклопедија

В.Вечер-Скопје
Крале Марко, Кирил Пејчиновиќ, Григор Прличев и Гоце Делчев се Бугари и така треба да стои во новата македонска енциклопедија, велат од Бугарскиот културен клуб од Скопје. Оваа организација на Бугарите во Македонија ја поддржува одлуката на собранието на Македонската академија на науките и уметностите(МАНУ) за разрешување на досегашната редакција, како и на главниот редактор Блаже Ристовски и бара учество во подготовка на најавената, нова верзија на енциклопедијата.
- Од крајот на септември, експерти по историја и по меѓународни односи, кои се членови и симпатизери на БККС, подготвуваат конструктивни предлози за една демократска енциклопедија, која одговара на историската реалност и на препораките на Европската унија кон Република Македонија - велат од Бугарскиот културен клуб. Сите забелешки ќе бидат доставени до новата редакција во писмена форма, а ќе бидат препратени и до странските дипломатски претставништва и до сите соодветни меѓународни институции во земјава.
- Ние бараме сите текстови во енциклопедијата што ја фалсификуваат историјата на македонските Бугари да бидат коригирани, така што ќе соодветствуваат на фактите установени од познати и докажани светски историчари. Енциклопедијата треба да се придржува до светската наука, која го потврдува бугарското етничко, културно и религиозно наследство на значајни фигури, кои припаѓаат на историјата на двете држави - велат од БККС. Според нив, во оваа група на историски личности се св. Климент Охридски, Крале Марко, Кирил Пејчиновиќ, браќата Миладинови, Григор Прличев, Кузман Шапкарев, Дамјан Груев, Гоце Делчев...

Спомени - Пандо Кљашев

"...Во текот на распустот, по завршувањето на гимназијата, во родното село Смрдеш почнав самостојно да агитирам. Открив комитетски членови на чело со Фоти Мерџов, обичен селанец од бугарската партија. Основите на Внатрешната македонска револуционерна организација веќе беа ставени. Имаше и устав. Во Костурско, во овој период, Организацијата во повеќе места имаше фатено корен.
Но, корени и тоа длабоки, во Костурско имаше пуштено и гркоманството. Егзархистите беа силни само во две села - Д'мбени и Бобишта. Подоцна егзархиски станаа и селата Поздивишта и Рула. Тоа се случило пред создавањето на Организацнјата. Во почетокот гркоманските села не беа добра почва за Организацијата. Борбата меѓу гркоманите и Бугарите беше жестока, а во Костенаријата селата и сега се гркомански, под патријаршијата. Првите никулци на Организацијата ги донесе Апостол Димитров, родум од Д'мбени, учел во Солун (исклучен во шестиот клас). Кога се разгоруваше борбата меѓу гркоманите и Бугарите, Димитров како учител во Смрдеш не можеше многу да направи. Тој беше учител уште јас кога бев прво одделение - околу 1890-1891 година. Со пропагирање почна во октомври 1895; во почетокот привлекол неколкумина, 2-3 од Смрдеш и Д'мбени и ги вклучил во делото. До 1895 година Димитров работеше само за бугаршината, против Грците. Од Смрдеш беа: Ламбро и Крсто Поповски и Лазо Поповски, сите егзархисти. На гркоманите тогаш сe уште не можеше да им се зборува за делото. Од Д'мбени бил опфатен поп Филип и уште 1-2. Од селото Тиолишта го вклучил учителот Кузо Темелков; од Блаца - учителот Динко Дамјанов; од Загоричани - Никола Цицов, исто учител. Сите овие Димитров ги организирал во текот на 1895 година. И учителот во Брезница, Христо Георгиев, му беше другар на Апостол Димитров. Георгиев, родум од истото село, успеал да придобие само еден работник - Пенчо Балков. Тие се првите протагонисти на револуцијата во Костурско. На тој начин во Смрдеш и Д'мбени по 5 години се засејува првото семе на револуцијата. Апостол Димитров отиде од Смрдеш за главен учител во Костур. Таму тој повеќе настојуваше да ги групира Бугарите, да привлече некои селани кон егзархијата, а многу малку се ангажираше за делото на Организацијата. Со парите добиени од Битола (од Груев) купуваше грчки пушки за Организацијата и им ги даваше на костурските села - на Д'мбени и на другите. Пушките беа наменети за Битолско, но поради некои тешкотии создадени при пренесувањето, тие останаа во Костурско, поточно во Д'мбени (имаше 18 пушки, купени за 40 лири), а некои и во Загоричани (купувани во 1894 година). Тие се, можеби, првите пушки што ги купила Организацијата..."